За съжаление, симптомите при рак на маточната шийка са неспецифични. Най-често оплакванията се появяват, едва когато заболяването е в напреднал стадий.

Ето защо, профилактичните прегледи с цитонамазка веднъж годишно са от огромно значение за ранното откриване и успешното лекуване на заболяването.

Най-честите неспецифични оплаквания са: Болка в малкия таз (в долната част на корема), болка и/или кървене при полов актобилна и продължителна менструация (която преди това е била нормална), кървотечение между менструалните цикли.

В напреднали стадии се наблюдава: обща отпадналост, загуба на тегло, оплаквания от други органи в резултат на метастазиране на процеса (разсейки). По съседство – симптоми от страна на пикочния мехур и уретерите. Симптоми от засягане на лимфни възли, кости, бял дроб, черен дроб, мозък и др.

Прогнозата се определя като добра в случаите, когато процесът е начален и инвазията не е обхванала регионалните лимфини възли.

При напредналите стадии преживяемостта е между 3 и 30%.

Като основен метод за подобряване на прогнозата от това тежко онкологично заболяване се счита профилактиката (диагностика и терапия) на ранните предвестници за карцином на маточната шийка – дисплазиите.

Всяка жена във фертилна възраст трябва да се явява редовно (поне веднъж годишно) на профилактичен преглед. Цервикалният рак е идеален обект на профилактика, защото стартира не от здрав епител, а от преканцерозно изменен епител (атипични клетки). Тези изменения персистират безсимптомно с месеци дори години. Навременност им откриване и третиране предпазва жената от инвазивен рак.

Не на последно място, е ваксинацията, предпазваща от заразяване с онкогенни типове на HPV.

Основна причина за възникването на рака на маточната шийка е диспалатичната промяна на клетките, покриващи шийка. Недиагностицираната и нелекуваната диплазия в даден момент се превръща първоначално в Ca in situ, а в последствие и в инвазивен карцином.

Като рискови фактори са сочени:

Сексуалното общуване – ранно начало на полов живот и честа смяна на сексуални партньори са предпоставки за заразяване с инфекциозни причинители. Най-често вирусът се предава при полов контакт. С най-голямо клинично значение е инфекцията с човешки папиломен вирус (HPV). HPV тип 6, 11, 16 и 18 имат доказан онкогенен потенциал и, поради тази причина, срещу тях е създадена ваксина. Известна предиспозиция създават пероралните хормонални контрацептиви (ПХК), тъй като клетките, покриващи маточната шийка, са хормонално чувствителни. На базата на една фонова хормонална стимулация се улеснява действието на онкогенните стимули. От друга страна, използването на ПХК, намалявайки страха от забременяване, стимулира половите контакти, които са рисков фактор. Други инфекции, предавани по полов път  – хламидии, генитален херпес.

Понижен имунитет – важен фактор, улесняващ действието на онкогенните стимули. Тютюнопушенето води до отслабване на локалния противотуморен имунитет и пречи на локалната защитна реакция на клетките. Лоша интимна хигиена.

Диагностиката включва:

Цитонамазка – цитологично изследване на клетки взети от повърхността на цервикалния епител. Ако резултатът показва белези, на дисплазия се прави колпоскопия и биопсия.

Колпоскопия – метод за оглед на цервикалния епител посредством голямо увеличение. Позволява използване на оцветителни методи за по-добро локализиране на процеса и щипкова биопсия.

Биопсия – с помощта на малка хирургична щипка под ендоскопски контрол от суспектния участък се взима материал за хистологично изследване.

Абразио на цервикалния канал – манипулацията се извършва при съмнение, че съществуват патологични промени в епитела на канал. В повечето случаи изследването се съчетава и с абразио на маточната кухина. Материалът, събран при абразиото, се изпраща за хистологично изследване.

При хистологично доказан рак на маточната шийка за първоначално стадиране на процеса се извършва с т. нар. Образни методи – ултразвуково изследване, компютърно томографско изследване с контраст, ядрено магнитен резонанс и рентген.